Как се разпространяват различните видове масла? Масовото разпространение на синтетичните моторни масла се случва през 1990 г., след появата на определен вид двигатели. Конструкцията на тези двигатели изисква моторното маслото да има такива качества, които е почти невъзможно да се осигурят при използване на минерална основа.
На първо място, комбинация от добри нискотемпературни свойства и висок работен вискозитет (например моторни масла, комбиниращи SAE класове на вискозитет 0W, 5W и 40, 50, 60 може да бъде направен почти изключително на синтетична основа или с добавяне на синтетични компоненти).
Как се разпространяват различните видове масла?
В началото на 90-те и 2000-те започват да се появяват подобрени минерални моторни масла, които са подложени на допълнителна обработка.
Наред с това съществуват така наречените полусинтетични масла (на английски: Semi-synthetic, Part-synthetic, Synthetic blends), чиято основа се получава чрез добавяне на отделни компоненти, получени чрез органичен синтез към минералното масло. Всъщност тези масла не са „полусинтетични“ в буквалния смисъл – те съдържат не повече от 30% синтетични компоненти. По-правилното име би било „минерални моторни масла с добавяне на синтетични компоненти“.
Класификация на моторните масла
Според класификацията на базовите моторни масла, предложена от Американския петролен институт (API), всички базови моторни масла се разделят на следните групи:
- I – базови масла, които се получават чрез селективно пречистване и депарафинизация с петролни разтворители (обикновени минерални масла);
- II – високо пречистени базови масла, с ниско съдържание на ароматни съединения и парафини, с повишена окислителна стабилност (хидротретирани масла – подобрени минерални);
- III – базови масла с висок индекс на вискозитет, получени чрез каталитичен хидрокрекинг (високо пречистен минерал);
- IV – базови масла на базата на полиалфаолефини (PAO);
- V – други базови масла, които не са включени в предишните групи (естери, гликоли, GTL и др.).
Има и допълнителна група в Европа
VI – масла на базата на поли-вътрешни олефини (PIO), свойствата са приблизително между маслата от групи III и IV; по химичен състав се доближават до маслата на основата на PAO, но имат по-къси молекулни дължини и са по-евтини за производство.