Цветовете в иконите и тяхната символика
В иконографията определени форми и жестове показват определени неща за представения предмет. Същото важи и за цветовете. По-долу е кратко ръководство за това какво означават най-често срещаните цветове в иконографията. В иконографията понякога цветът може да изрази точно толкова, колкото и думите
Син цвят в иконографията
Синьото обикновено се свързва с небето, величието, мистичния живот и мистерията. Свързва се с небето и по този начин с безкрайния и вечен свят. Често се използва върху връхната дреха на Христос. По-тъмно синьо се свързва с Божията майка, която обединява земното и небесното.
Червеното в иконите
Червеното е най-разпространеният цвят в иконографията. Тъй като е цветът на кръвта и огъня, той е цветът на топлината, любовта, жизнеността, живота и жертвата. Серафимите винаги витаят в червен небесен огън и мъчениците обикновено са облечени в червено. Това е и най-разпространеният цвят на Божията майка и често се носи от Христос в иконографията.
Златото
Златото е свързано със славата на Бог, със светостта, нетленното, великолепието, божествената енергия и вечния ден, за който се говори в Откровение 21. То дори символизира самата божествена природа.
Лилаво и Богородица
Цветовете в иконите и тяхната символика. Лилавото се свързва с богатство и власт. В древни времена на него се гледаше като на цвета на императора – само императорът можеше да пише с лилаво мастило, да носи лилави дрехи и ботуши и да седи на пурпурен трон – беше строго забранено да се носи от всеки друг. Пурпурното понякога се използвало в подвързията на Евангелието в литургията. Може да се намери в някои икони на Пресвета Богородица.
Бялото в иконите
Бялото е цветът на чистотата, божественото слово, чистота, невинност, цялост, простота и понякога се използва с това, което Православната църква нарича мистичната „нетварна светлина“, преживяна от Петър, Яков и Йоан при Преображение Господне. Бялото може да се намери в дрехите на ангели, пелените на бебета и погребалните кърпи на мъртвите. Тези, които го носят, винаги се смятат за праведни – хора, които вършат добро, са справедливи и ходят според истината. Само праведен човек може да бъде облечен в бяло.
Зелено- какво символизира в иконата
Зеленото означава земна растителност, естествени живи същества, плодородие в общ смисъл, свежест, вечно обновление, цъфтеж, надежда и младост. Често се използва за облеклото на мъченици, чиято кръв, както е казал Тертулиан, е семето на Църквата. Може също да обозначава къде е започнал животът, като например в иконите на Благовещение или Рождество Христово.
Кафяв- какво символизира в иконописа
Кафявото е свързано със земята, инертна материя, прах и всичко, което е преходно или нетрайно. Може да се използва в смес с други цветове в облеклото, за да символизира крехкостта на човешкия живот, който е обект на смърт или символизира свещената бедност.
Черното и символа му в иконографията
Черното е цветът на смъртта и злото. Човек често го намира в асоциация с демони или рисуван в пещери, за да символизира тъмнината на греха или невежеството. В облеклото на монасите (като бенедиктинския хабит) той представлява отказ от греха и смъртта за самия себе си.
Всички тези цветове добавят към богатото значение и разнообразието, намиращо се в иконите.